Електромагнитното поле (ЕМП) е фактор, присъстващ в живота на нашата планета от самото й раждане. Ние познаваме много природни източници, създаващи електромагнитна енергия, като слънчевото лъчение, достигащо до нас и без което животът на Земята не би могъл да съществува, бурите и мълниите (в момента се правят опити тези заряди да бъдат „впрегнати” за производството на електроенергия), електромагнитното лъчение от космически обекти. Всичко това формира естествения електромагнитен фон на Земята.
С еволюцията на човечеството и развитието на науката и техниката, много изкуствени източници на ЕМП съпътстват живота на съвременния човек. Съвременната медицина е немислима без животоспасяващи апарати и уреди, като лазерни системи, апарати за образна диагностика с ядрено-магнитен резонанс, животоподдържащи системи, физиотерапевтични уреди.
Не бихме могли да достигнем до никоя точка на света без навигационни и комуникационни уреди.
Вече не можем да си представим живота без електрическите уреди у дома (телевизор, пералня, сешоар, и любимата ни микровълновата фурна!); работният ни ден без компютър, ежедневието ни без мобилен телефон.
Какво представлява системата
„Мобилна комуникация”?
Как функционира клетъчната мрежа?
Реалното развитие на мобилните комуникации настъпва през първата половина на 80-те години на 20-ти век, когато за първи път са представени клетъчните мрежи (мрежите от първо поколение).
Принципът на функциониране на клетъчните телефонни мрежи се състои в разделяне на територията на региони, наречени “клетки” .
Всяка клетка се обслужва от една базова станция (БС), която контролира, управлява и реализира приемането и предаването на радиосигнали.
Клетъчните мрежи са планирани така, че да осигуряват връзка на мобилния телефон с най-близката базова станция, от една клетка в друга при преместване на потребителя, и при минимална възможна мощност на излъчване на клетката.
Когато мобилният телефон е включен, той отговаря на служебни сигнали от най-близката базова станция, като по този начин се регистрира в мрежата. В случая на провеждане на разговор, се установява връзка и телефонът излъчва ЕМП продължително (за времето за провеждане на разговора). При този процес се поддържа пълна мощност на излъчване първоначално за много кратко време, като след това мощността намалява до едно определено ниско ниво, което се изисква за поддържане на добра връзка.
Честотите, на които излъчват антените на базовите станции от GSM -мрежата, са 900 и 1800 MHz, а за т. нар. 3G-технология (UMTS) – 2100 MHz.
Правим ли разлика между понятията „опасност” и „риск”?
За да се разбере начина за възприемане на риска трябва да обясним разликата между понятията „опасност за здравето” и „здравен риск”.
§ Опасността е ситуация или обект, които биха могли да увредят здравето на даден индивид.
§ Докато рискът е вероятността даден индивид да стане жертва на някаква опасност.
Всяка дейност, независимо от естеството си, е свързана с някакъв риск. При пътуване с кола, самолет или влак, съществува опасност от катастрофа, но ако човек остане у дома, той няма да бъде защитен от земетресение. Животът най-общо е свързан с много рискове. Съгласно определенията на Световната здравна организация се счита, че "нулев риск” не съществува. Автомобилът представлява потенциална опасност за здравето. Шофирането е поемане на риск. Колкото по-голяма е скоростта, толкова шофирането на автомобила е по-рисково.
Същото се отнася и до източниците на ЕМП. При някои обстоятелства ЕМП могат да бъдат потенциално опасни, като здравният риск зависи от нивото на облъчване (експозицията).
Научни доказателства и общественост
Световната здравна организация и защитата на човека от облъчване с ЕМП.
В последните години световната общественост получи възможност за достъп до научна и научно-популярна литература, в която, за съжаление, има както сериозни противоречия, така и до недостатъчно добре доказани научни факти по отношение на биологичните ефекти. Тази информация смущава и води до необходимостта от задаване на въпроси - понякога коректни, често неясни, неточни, дори наивни или провокиращи.
При това положение населението се обърква кое от всичко това е истина и губи представа за реалния или вероятен риск от електромагнитните лъчения.
Подобна е ситуацията и с работещите в условия на електромагнитни лъчения. Само малка част от работодателите, инспекторите по труда, работниците са наясно с професионалния риск, свързан с електромагнит-ните лъчения – знае се много повече за въздействието на шума, вибрациите, токсичните вещества във въздуха на работната среда, и много малко за електромагнитните лъчения. Незнанието достига до там, че често рискът от електромагнитно облъчване се счита подобен на този от йонизиращите лъчения, а понякога обратно - рискът от въздействието на електромагнитните лъчения въобще се пренебрегва.
Обществото смята, че има право да бъде запознато с предложения и планове, свързани с изграждането на съоръжения, излъчващи ЕМП, които могат да имат отражение върху здравето. Те искат да имат известен контрол върху ситуацията и да участват в процеса на вземане на решение.
В отговор на опасенията на обществото, които се споделят от много правителства, Световната здравна организация лансира Международен проект за оценка на биологичните ефекти и възможните здравни рискове от облъчване с ЕМП. Понастоящем повече от 60 страни и много международни организации участват в него.
Поради липсата на ефективна система за информиране на обществеността и за комуникация между научните специалисти и представителите на правителството, промишлеността и обществото и с цел информиране на обществеността към технологиите, свързани с излъчване на ЕМП, в България е създаден Български национален програмен комитет (БНПК) към Международен проект на Световната здравна организация (СЗО) по електромагнитни полета. Комитетът е създаден със Заповед на Министъра на здравеопазването. Водещите специалисти в него са от Националния център по опазване на общественото здраве, като включва специалисти и представители на различни научни и обществени организации, на администрацията и промишлеността.
Има ли риск от облъчване с ЕМП за населението
от базовите станции за мобилна комуникация?
Каква е законовата уредба за подобни обекти у нас?
В нашата страна нормативният документ, въвеждащ гранични стойности (пределно допустими нива - ПДН) за защита на населението, е Наредба № 9/1991 на МЗ и МОС, ДВ, бр. 35, с изменение и допълнение в ДВ, бр. 8, 2002 г. Той регламентира граничните стойности за определен честотен диапазон за стационарни комуникационни източници, излъчващи в населените места. Съгласно цитираната наредба, преди въвеждане на всеки нов източник в експлоатация, се изисква изчисляване на хигиенно-защитни зони, т.е пресмятане на разстоянието от източника, на което стойностите на ЕМЛ достигат пределно допустимите нива за защита на населението. Следващият етап е измерването в реални условия, след пускане на източника в експлоатация. Такъв е регламентът за приемане на такива обекти и в другите страни в Европейския съюз.
За честоти от 300 MHz до 30 GHz, съгласно нашето законодателство, се нормира величината “плътност на мощност” (S, µW/cm2). Приетата гранична стойност за тези честоти у нас, осигуряваща достатъчна защита на здравето на населението е 10 µW/cm2.
Повечето Европейски страни са приели за гранични стойности препоръчаните от Международния комитет по защита от нейонизиращи лъчения - ICNIRP. За честотите, ползвани в мобилната комуникация, граничните стойности са както следва:
- 450 µW/cm2 за 900 MHz;
- 900 µW/cm2 за 1800 MHz;
- 1000 µW/cm2 за 2100 MHz.
Както се вижда, препоръчваните норми от ICNIRP са многократно по-високи от ПДН за население, регламентирана в законодателството на нашата страна.
Световната научна общественост, въз основа на изследванията, извършвани в последните 10 години счита, че при спазване на нормите на ICNIRP, не може да има вредни ефекти за здравето на населението.
По данни на СЗО, населението в развитите страни в света се облъчва със стойности от 0.002% до 2% от граничните стойности, определени от европейските препоръки. В нашата страна измерванията също показват, че ЕМП са в границите на здравните норми, съгласно действащото законодателство у нас. В повечето случаи, тези стойности са не по-големи от 0.2% от граничните стойности, определи от европейските препоръки.
Има ли връзка между базовите станции и раковите заболявания?
Медиите и някои необосновани и непризнати в научните среди публикации, които съобщават за случаи на ракови образувания вследствие на експозиция с ЕМП от базови станции за мобилна комуникация, засилиха обществената загриженост. Като начало трябва да се отбележи, че географското разпространение на рака в световен мащаб, не е равномерно сред населението. Поради масовото присъствие на базови станции в околната среда, появата на ракови образувания в околността на тези източници, се счита за случайност. Още повече, че докладваните случаи на рак са от най-различни видове, без каквито и да е общи характеристики и е нетипично да имат обща причина за възникването си.
Научни доказателства за разпространение на рак сред населението могат да бъдат получени само чрез внимателно планирани и проведени изследвания. През последните 15 години са публикувани много проучвания, изследващи връзката между излъчватели на ЕМП и ракови заболявания. Тези изследвания, обаче, не засягат базовите станции. Това е така, поради трудността при разграничаването на възможните здравни ефекти, причинени от нискоинтензивното излъчване на базовите станции, и другите по-високо интензивни излъчвания в околната среда, като тези от радио и телевизионни станции и др. Повечето изследвания са фокусирани върху електромагнитната експозиция на потребителите на мобилни телефони.
Често задавани въпроси:
Излъчванията от базовите станции йонизиращи лъчения ли са?
Каква е разликата между йонизиращите и нейонизиращите лъчения?
Според честотата и енергията си, електромагнитните вълни могат да се класифицират като “йонизиращи лъчения” и “нейонизиращи лъчения”.
Йонизиращите електромагнитни лъчения са също електромагнитни вълни (наречени рентгенови и гама лъчи), които са с толкова висока честота на излъчване, че да имат достатъчна енергия на фотона, за да предизвикат йонизация (създаване на положително и отрицателно заредени атоми или части от молекули), чрез разкъсване на атомните връзки, които свързват молекулите заедно в клетките.
"Нейонизиращи лъчения” са тази част от електромагнитния спектър, при които енергията на фотона е много малка и при преминаването му през веществото не е възможно да се разкъсат атомните връзки. Тези лъчения включват ултравиолетовите лъчения, видимата светлина, инфрачервените лъчения, радиочестотните и микровълнови полета, свръх нискочестотните полета, както и статичните (постоянните) електрически и магнитни полета.
