Председателят на Фондация „Фарадей" участва като делегат на българското еврейство в заседанията на Световния ционистически конгрес в Йерусалим, 15-17 юни 2010 г. Тази информация е необходима с цел изясняване на антисемитските изявления, публикувани във в. „Десант", бр. 34, автор Тихомир Смоленов, който в „добавената" на 13 декември 2009 г. статия „Антените на мобилните оператори се клатят", „откри" един безспорен факт, а именно:

 

„Любопитен факт е още, че г-н Израел е в управлението на сдружението с нестопанска цел „Федерация на ционистите в България". (цитат от т.нар. статия).

 

Доколкото знаем, думата „ционист" беше мръсна дума по време на социализма и доста хора бяха гонени от властите за принадлежност към идеите на ционизма, докато сега членовете на ционистическите движения в света се гордеят със своите действия, морал и отговорно политическо мислене.

 

 

Едно от наследените плашила, които пропагандата на московските идеолози през 20 век насади дълбоко в подсъзнанието на милиони хора от комунистическите страни, включително България, беше за това колко опасен е "ционизма".

 

Комунистическите идеолози, с помощта на пропагандната си машина в образователната система и медиите, успяха да наложат идеята за това, че едва ли не ционизмът е равнозначен на тероризма, който организации като Хамас, Фатах и други ползват за постигане на своите цели.

 

Малко история:

 

Едно определение на ционизма, представено от Уикипедия, е следното:

 

Ционизмът е еврейско политическо движение, поддържано и от неевреи (напр.: Уинстън Чърчил, помогнал за създаването на Израел), според което евреите трябва да създадат своя държава и да имат своя национална родина. Думата "ционизъм" произлиза от Цион, едно от древните имена на Йерусалим. Друга важна връзка за евреите с това име се прави и с Цар Давид. След като Цар Давид превзел крепостта Цион, намираща се на планината Цион, той я направил своя столица.

 

За баща на ционизма се счита Теодор Херцел, който е бил австрийски евреин, роден в Унгария. През 1894 година, той става свидетел на антисемитската кампания срещу капитан Алфред Драйфус, основана на фалшиви обвинения в шпионаж в полза на Германия. Синагоги и отделни евреи биват атакувани, вълна от антисемитизъм залива цяла Франция. Това подтиква Херцел да даде призив за възстановяването на еврейска държава на територията, днес позната като Израел. Ционизъм в този смисъл е доктрината и движението, подкрепящи правото на еврейския народ да има своя суверенна държава на територията, която исторически е принадлежала на евреите от времето на библейския патриарх Авраам.

 

След Втората Световна война и холокоста, в който шест милиона евреи биват пратени на смърт от режима на Адолф Хитлер, международната общност приема идеята за основаването на държавата Израел, което става факт на 14 май 1948 година. САЩ са първата страна, която признава суверенитета на новосъздадената държава Израел - единствената демокрация в Близкия изток и до днес. Повече от 50000 евреи, част от създателите на държавата Израел, идват от България.

 

Под натиска на СССР и другите социалистически страни, под въздействието на част от арабските държави, на 10 ноември 1975 година Обединените нации приемат резолюция 3379, която определя ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. Несъмнено, това е един от най-осъдителните актове на международната организация, която отдавна е загубила респекта на голяма част от хората по света по онова време. Опозиция срещу резолюция 3379 започва да се надига веднага след нейното приемане, но резултатът идва чак в началото на 90-те години.

 

Израел поставя отмяната на резолюция 3379 като условие за своето участие в Мадридската мирна конференция (свикана на 30 октомври 1991 година). Конференцията е един от първите опити на международната общност да започне мирния процес посредством преговори, включващи Израел и Палестина, както и някои арабски страни като Сирия, Ливан и Йордания, проведена през последното тримесечие на 1991 година.

 

Резолюция 46/86 на Генералната асамблея на Обединените нации, бива приета на 16 декември 1991 година (със 111 гласа - "за", 25 гласа - "против" и 13 - "въздържали се") и така отменя Резолюция 3379 (приета на 10 ноември 1975 година, тогава със 72 гласа - "за", 35 гласа - "против" и 32 - "въздържали се").

 

Текстът на резолюцията е следният:

 

"Генералната асамблея решава да отмени решението си, съдържащо се в резолюция 3379 от 10 ноември 1975 година."

 

Така се създава резолюция 46/86, която е една от най-кратките в историята на ООН.

 

За сведение, гласовете "против" (25) са основно на ислямистките държави, както и на такива с диктаторски режими: Алжир, Афганистан, Бангладеш, Бруней Дарусалам, Виетнам, Индонезия, Ирак, Иран, Йемен, Йордания, Катар, Куба, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Мали, Обединените Арабски Емирства, Пакистан, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сирия, Сомалия, Судан, Шри Ланка.

 

Президентът Джордж Буш внася лично предложението за отмяната на резолюция 3379 със следните думи:

 

"Днес за първи път имаме реалния шанс да изпълним амбицията на Хартата на Обединените нации "да предпазим бъдещите поколения от оковите на войната..., отново да утвърдим нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равнопоставеността между мъжа и жената, както и между всички нации, големи или малки..., да поощрим социалния напредък и по-добрия жизнен стандарт с повече свобода". Това са думи от хартата. Ние няма да съживим тези идеали, ако не успеем да признаем предизвикателството, което поставя пред нас обновяването на историята.

 

...Никой не може да обещае, че днешните граници ще останат завинаги в сегашния си вид. Но трябва да се стремим да осигурим мирно разрешаване на конфликтите по границите посредством преговори. Също така ние трябва да популяризираме каузата за международна хармония, като се занимаем със старите вражди. Ние трябва да приемем насериозно обещанието в хартата "да изпитваме търпимост едни спрямо други и да живеем заедно в мир като добри съседи."

 

Резолюция 3379 на ООН, така наречената резолюция "ционизмът е расизъм", е подигравка с това обещание и принципите, върху които е основана ООН. Днес аз призовавам към нейната отмяна. Ционизмът не е политика; това е идеята, която доведе до създаването на дом за еврейския народ - Държавата Израел. "... Да се приравнява ционизмът с непоносимия грях на расизма е все едно да се изопачава историята и да се забравят ужасните страдания на евреите по време на Втората световна война и в действителност през човешката история. Да се поставя равенство между ционизма и расизма е все едно да се отрече самия Израел, един почтен член на Организацията на обединените нации."

 

Така че сегашните радетели на твърдението, че „ционизмът е мръсна дума" са или болшевики, или антисемити, или просто членове на нацистко движение... Всъщност такова изявление говори за хора, които са расисти и антихуманисти и нямат място в едно нормално и демократично човешко общество. Нека за това помисли и в. „Десант", който по презумпция е ясно чии идеи защитава. Такива памфлети не остават в историята, а подобни изявления обикновено историята ги зачертава и забравя завинаги!

 

 

За сведение на интересуващите се, а също и за гордост на фондацията, трябва да споменем, че в конгреса са участвали повече от 1500 души от петте континента. На заседанията са взети сериозни решения за борба срещу антисемитизма, който в последно време се разраства с големи крачки и дори се поддържа от някои правителства в света, включително в Европа. Бяха споменати и факти, свързани с гонения на евреи дори в европейски страни, което може да доведе до сериозни политически промени, а също и решения от страна на Световната ционистическа организация, подобни на тези, които се случиха в близкото минало в Австрия. Там процесът за навлизане на неонацизма беше спрян навреме.

 

 

Основните нови тенденции в развитието на ционизма в света са свързани с обединяването на евреите в Израел и от диаспората в борбата срещу антисемитизма, тероризма, фанатизма, както и за опазване на културните традиции и наследство на еврейски народ от вековете. Едни от най-важните цели на ционизма в настоящия момент е също борбата за демокрация, свобода и правото на еврейския народ за съществуване и за опазване на държавата Израел. Едновременно с това, чрез идеите на ционизма трябва да се решават успешно проблемите с ултрарелигиозните евреи, с равенството на всички евреи и неевреи в Израел, с развитието на пустинните райони в страната, както и с водата в Близкоизточния регион. Да не забравяме, че това е единствената държава в района, която не само че е решила голяма част от проблемите с пустинята, липсата на водни ресурси, а и обогатява съседни страни с водни източници, технологии за разработване на ерозирали земи и т.н.

 

 

Така че написаните гнусни слова в статията на Тихомир Смоленов, публикувана във в. „Десант", бр. 34, звучат както едновременшните стихоплетства, които се цитираха като пълен „нонсенс" за социалистическия реализъм:

 

 

„Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси."