• Проект - Закон за изменение и допълнение на закона за здравето

        Понеделник, 19 Август, 2013 / Законодателство

        ПРОЕКТ - З А К О Н

        за изменение и допълнение на Закона за здравето

        (обн. ДВ, бр. 70 от 2004 г., изм., ДВ, бр. 46, 76, 85, 88, 94, 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81, 95, 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 59, 82, 95 от 2007 г., бр. 13, 102, 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99, 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98, 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45, 60 от 2011 г., бр. 38 и 40 от 2012 г.)

         

        § 4. В глава втора „Дейности по опазване на здравето” се създава раздел VІа с членове от 72а до 72и:

         

        „Раздел VIа. Защита от въздействието на нейонизиращи лъчения

         

        Чл. 72а. (1) Министърът на здравеопазването ръководи дейностите, свързани с анализ, оценка и контрол на нейонизиращите лъчения като фактор на жизнената среда с цел опазване на здравето на населението.

        (2) Министерството на здравеопазването, Националният център по обществено здраве и анализи и регионалните здравни инспекции информират населението за въздействието на нейонизиращите лъчения върху здравето на гражданите, както и за мерките за ограничаването му.

         

        Чл. 72б. (1) Максимално допустимите нива на въздействие върху човека на електрически, магнитни и електромагнитни полета в честотния обхват от 0 Hz до

        300 GHz, излъчвани от обекти с излъчващи съоръжения, които по своето  основно предназначение излъчват, пренасят или трансформират електромагнитна енергия и които могат да въздействат на човека, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

        (2) Максимално допустимите нива по ал. 1 се определят за две зони на въздействие на електрическите, магнитните и електромагнитните полета в зависимост от достъпа на населението до тях:

        1. труднодостъпна зона;

        2. достъпна зона.

        (3) Към достъпната зона на въздействие на електрическите, магнитните и електромагнитните полета се обособява предпазна подзона, която обхваща жилищни сгради и обекти с обществено предназначение по § 1, т. 9, б. „л”, „о” и

        „п” от допълнителните разпоредби.

        Чл. 72в. (1) За всеки обект с излъчващи съоръжения по чл. 72б, ал. 1 възложителят изчислява хигиенно-защитна зона, във вертикална и хоризонтална

        равнина, за защита на населението от вредното въздействие на електрическите,

        магнитните и електромагнитните полета, излъчвани от него.

        (2) Хигиенно-защитната зона е затворена повърхнина, по чиято граница върху земната повърхност и/или над нея, се установяват стойности по-малки или равни на максимално допустимите нива, извън която не е възможно възникването на неблагоприятни ефекти върху здравето на човека, причинени от въздействието на електромагнитното поле.

        (3) Хигиенно-защитната зона по ал. 1 се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

        (4) За съгласуването по ал. 3, възложителят представя в Министерството на здравеопазването следните документи:

        1. заявление, в което е посочен и ЕИК;

        2. обяснителна записка и изчислена хигиенно-защитната зона;

        3. технически характеристики на проектното съоръжение;

        4. скица-извадка от влязла в сила кадастрална карта, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, скица от действащ кадастрален план, издаден от съответната общинска администрация по местонахождение на обекта, когато няма влязла в сила кадастрална карта, или скица от картата на възстановената собственост, издадена от общинската служба по земеделие, с мащаб, съобразен с

        размера на хигиенно-защитната зона.

        (5) Главният държавен здравен инспектор съгласува хигиенно-защитната зона като издава здравно заключение в срок до 30 дни от представяне на документите по ал. 4 в Министерството на здравеопазването.

        (6) Главният държавен здравен инспектор уведомява възложителя, в случаите когато представената документация е непълна или когато извън границите на изчислената хигиенно-защитна зона се установяват по-високи стойности от максимално допустимите нива и определя срок, в който възложителят да представи допълнителна и/или коригирана документация.

        (7) В случаите по ал. 6 срокът за съгласуване на хигиенно-защитната зона започва да тече от датата на представяне на допълнената и/или коригирана документация.

        (8) В случаите, когато в срока по ал. 6 не бъде представена допълнената и/или коригирана документация, процедурата по съгласуване на хигиенно- защитната зона се прекратява.

         

        Чл. 72г. При съгласуването на устройствените планове и оценяването на съответствието на инвестиционните проекти за обекти по чл. 72б, ал. 1 по реда на Закона за устройство на територията, Закона за електронните съобщения и нормативните актове по тяхното прилагане, се взема предвид и изчислената и съгласувана хигиенно-защитна зона.

         

        Чл. 72д. (1) Преди въвеждането в експлоатация на обект с излъчващи съоръжения по чл. 72б, ал. 1 възложителят осигурява измервания за определяне на съответствието на стойностите на електромагнитното поле с максимално допустимите нива на въздействие.

        (2) Редът за извършване на измерванията по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 72б, ал. 1.

        (3) Собственикът или упълномощено от него лице, който въведе в експлоатация обект с излъчващи съоръжения по чл. 72б, ал. 1 уведомява съответната регионална здравна инспекция за това по реда на чл. 36, ал. 1, като представя допълнително:

        1. данни за характеристиката на обекта с излъчващи съоръжения (тип, вид, мощност, нива на излъчване);

        2. данни за съгласувана хигиенно-защитна зона;

        3. протоколи с резултати от проведени измервания на нивата на електромагнитните полета при въвеждане в експлоатация.

         

        Чл. 72е. (1) Органът, издал документа за въвеждане в експлоатация в едномесечен срок представя в Министерството на здравеопазването информация за въведените в експлоатация обекти с излъчващи съоръжения по чл. 72б, ал. 1.

        (2) Информацията по ал. 1 може да се предостави и по електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и

        Закона за електронното управление.

         

        Чл. 72ж. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа публична информационна база с данни за обектите с излъчващи съоръжения по чл.

        72б, ал. 1.

        (2) В информационната база по ал. 1 се включват следните данни:

        1. данни за собственика на обекта с излъчващи съоръжения;

        2. данни за обекта с излъчващи съоръжения, включително картен материал,

        онагледяващ местоположението на обекта;

        3. данни за оценка на експозицията и риска за населението от въздействието на електрически, магнитни и електромагнитни полета.

        (3) Условията и редът за вписване, обработка и съхраняване на данните по ал. 1, както и за предоставяне на информация се определят с наредбата по чл. 72б, ал. 1.

         

        Чл. 72з. Всеки гражданин има право на информация за нивата на електрическите, магнитните и електромагнитните полета, излъчвани от обектите с излъчващи съоръжения, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.”

         

        Нашият коментар е следният:

         

        За пръв път в нашето законодателство се въвежда отделен параграф в Закона за здравето – „нейонизиращи лъчения“, което е наше предложение от 2009 г. за подобие с параграфа „йонизиращи лъчения“ в Закона.

         

        Спазени са голяма част от изискванията на СЗО в публикацията “Model legislation…”, която дава напътствия на страните как да въвеждат свое национално законодателство, с цел по-нататъшна хармонизация на стандартите в Европа и в света. Например:

         

        1. Законът въвежда „отговорен министър“ – министърът на здравеопазването, който да отговаря за контрола на нейонизиращите лъчения по отношение на тяхното въздействие върху населението.
        2. С чл. 72б се въвеждат изискванията на ICNIRP, поне за труднодостъпната зона. С това нашето законодателство се приближава до граничните стойности в Препоръка 1999/519/ЕС за защита на населението от облъчване с електромагнитни полета.
        3. Обръща се специално внимание на „чувствителните“ райони, където живеят и пребивават лица с хронични заболявания, майки, кърмачки, деца, възрастни и други, което е важен елемент от „превантивния подход“, препоръчван от СЗО в цитираната публикация.
        4. Чл. 72в регламентира пътя, по който трябва да се узаконяват обектите, излъчващи в населени места, като двустъпковият модел на контрол е този, който се прилага в почти всички страни в Европа.
        5. Въвежда се изискване за събиране на информацията за електромагнитната експозиция върху населението в регионален и национален мащаб, което е сериозно изискване на ЕС.
        6. Регламентира се наличието на „Агенция“, съгласно публикацията на СЗО, която да събира информация и отговаря за националната база данни. Основно, тя ще бъде Националният център по обществено здраве и анализи към МЗ.
        7. Узаконява се изискването за публичност на информацията, която се събира за облъчването на населението на национално ниво и начинът, по който тя да бъде разпространявана сред населението.

         

        Тези изменения създават и някои проблеми, които ще се отразят на практическото приложение на закона и които следва да бъдат решени в бъдеще, а именно:

        1. Въвеждането на втора зона със запазване на действащите хигиенни норми е важен етап от промяна на законодателството по няколко причини: първо, населението ще бъде удовлетворено, че не се възприемат по-малко защитаващи гранични стойности и второ, практиката е доказала, че индустрията може технологично да спазва тези гранични стойности. Наличието на втора подзона, обаче, е чисто политическо решение, тъй като се отнася само до честотите за мобилна комуникация (и то не за всички излъчватели!), а освен това няма доказателства в науката, върху които да се потвърдят по-ниски норми от тези, приети за втората зона. Препоръката на СЗО и на Европейската комисия е, че намаляването на граничните стойности не води до по-добра защита за населението, а дори и не намалява страховете сред от облъчване, а има често обратният ефект.
        2. В предложеното изменение на Закона за здравето не се третира периодичния контрол на електромагнитните полета, а това е много важен етап от контрола по отношение на доверието на населението в представените данни от измервания и оценки. Често граждани поставят въпроса за измервания в различни часове от денонощието, различни сезони на консумация на електрическа енергия и т.н. и те са напълно прави, че е необходимо да се извършва периодичен контрол, а не само при промяна на технологията или при молби и жалби.
        3. Не се коментира компетентността на специалистите, извършващи измерванията и контрола, което е един от най-важните въпроси по отношение на доверието на населението в резултатите от контрола.
        4. Няма изискване за непрекъснат (или в кратки периоди) мониторинг на стойностите на електромагнитното поле в пунктове с по-висока експозиция, което води до съмнения в резултатите от контрола. Считаме за необходимо да се върви към събиране на онлайн данни за електромагнитната експозиция на определени места, където има по-сериозна загриженост от страна на населението и това може да стане само със сериозни инвестиции и въвеждане на програми за наблюдение и контрол.
        5. Не на последно място трябва да обърнем внимание на факта, че промените в закона се отнасят само до облъчването на населението. В много случаи работещите в условия на електромагнитни полета се облъчват с многократно по-високи интензитети и тяхното здраве действително е застрашено, ако не се вземат съответни мерки за защита. Приоритет на Министерството на здравеопазването е също и здравето на тези работещи, основно чрез дейността на Службите по трудова медицина и считаме, че в Закона за здравето трябва да има изписани регламенти за условията на облъчване на работниците, особено в медицинските заведения. Като пример,това е направено за йонизиращите лъчения в съответния раздел от закона.

        В заключение, трябва да изкажем нашата загриженост за въвеждането на Наредбата за защита на населението от въздействието на електромагнитните полета, която трябва да се публикува в кратки срокове след приемането на промените в Закона за здравето от Парламента. Едновременно с това считаме, че ръководството на Министерството на здравеопазването е взело сериозно в ръце този проблем от 2 години и това ще доведе до уважение към специалистите от НЦОЗА и РЗИ, както и до доверие от страна на населението към здравната администрация.    

         

        Ръководство на Фондация „Фарадей“

        В сайта на Министерството на здравеопазването, на 26.07.2012 г. е публикуван крайният вариант на предложението на БНПК за изменение на Закона за здравето в частта „нейонизиращи лъчения“. www.mh.government.bg

    Персонализирано търсене
    Мрежата
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата
     
     
     
  • Сравни

    Затвори
    Отвори
    Няма резултат